LIFESTYLE

Мароканска приказка | Маракеш

Palmeraie Palace е в покрайнините на Маракеш, така че трябваше първо да се придвижим до града. Интересно беше да науча, че от средновековието до началото на 20 в. цялата държава е известна на света като “Кралство Маракеш”. А на много арабски езици, продължават да наричат Мароко – Маракеш.

Оказва се, че Маракеш е известен под много имена включително “Червеният град” и “Дъщерята на пустинята” и една особено красива поетична аналогия – “Африканският тъпан, който ехти в сложната душа на Мароко.”

Разгледахме различни забележителности и се разходихме из градините “Менара”, които са ботанически градини в подножието на планините Атлас. Името им произлиза от павилионът, който се намира там, и “менара” значи “фар”, макар там да няма фар. Павилионът и резервоарът (изкуствено езеро) са заобиколени от овощни и маслинови горички. Целта на резервоара е да напоява градините с помощтта на сложна сисема от подземни канали.

Въпросният павилион е символичен и с това, че участва в логото на срещата COP22. През 2016 г. се провежда Конференцията за климатичните промени на ООН, това е международна среща на политически лидери и активисти по върпосите на климата. Провежда се в Маракеш и тази среща обединява 22-рата Конференция на страните (COP22), 12-тата среща на страните подписали Протокола от Киото (CMP12) и първата среща на страните ратифицирали Парижкото споразумение (CMA1). Целта на този форум е да се обсъдят и приложат планове за борба с измененията на климата и да се покаже пред света, че Парижкото споразуемние е в ход.

Дано не съм ви отегчила с тази информация, но професионалното ми изкривяване се разбърбори без да искам :D.

Успяхме да посетим и суксите в Медината на Маракеш (старият град на Маракеш). “Сук” или “сукс” е синоним на базар или тържище в aрабските държави.

През 18 и 19 в. започват опитите на Европа да се покори Северна Африка и в това време се заражда интереса към близкоизточната култура. Този интерес води до серия литературни и художествени произведения от течението “Ориентализъм” и много от тези картини изобразявали пищността и наурализма на ежедневния живот. Като един от най-разпознаваемите символи са изображенията на марокански сукси.

Обядвахме в типичен марокански ресторант с типични ежедневни ястия. Както ще забележите и сами, всичко е мазничко и пържено, и тестяно. И адски вкусно!

Ресторантът ни се казваше “Ал Барака”, което в ислямската традиция представлява силата на благосклонността на Аллах, която непрестанно се влива ту във физическото, ту в духовното измерение. Естествено сервитьорът ни го преведе набързичко просто като “късмет” :D.

А това е Coca-Cola :D.

Мразя да се пазаря за каквото и да било, включително и в страните, в които това е прието, но ми се наложи, защото реших че не мога да се прибера без тази тъмно синя красота. Зловещите детайли ще запазя за себе си :D.

Оказа се обаче, че за традиционната мароканска вечеря трябва да сме с традиционно облекло и по някое време пристигна и това :D. Чехлите ми падаха, така че си ги спестих.

Кой да знае, че ще умирам от страх да погаля камила :D, особено при положение, че нямам скрупули да се нахвърлям на всякакви животинки. Това е едно от онези неща, които никога не са ти минавали през ума.

А това пък е любимият ми колега-преводач от Румъния или както настояваше да го наричам – дядо Раду. Може би един от най-интересните хора, с които съм имала удоволствието да общувам, изключително любезен и приятен, начетен и с неподражаемо чувство за хумор. И непоправим бърборко :D.

Разгледайте и Мароканска приказка | Летище “Менара”.

Можете да ме последвате и във Facebook и Instagram.

Вкусен следобед от мен,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *