Венеция бе точно такава - ласкава и твърде подозрителна красавица...

Томас Ман
LIFESTYLE

Сластната Венеция

Венеция бе точно такава – ласкава и твърде подозрителна красавица. Къде приказен, къде типичен капан за туристи, град сред чийто нечист въздух някога разцъфнало изкуството и се разплуло пищно из Европа, град на композитори и монотонни еротични трели.

Томас Ман, в свободен превод

Средиземноморския бряг и романтиците

Противно на това, което очаквате да прочетете, не говоря за влюбени двойки, а за поетите романтици и по специално Пърси Шели и съпругата му, скъпата на сърцето ми Мери Шели (автор на Франкенщайн или новият Прометей), която впрочем е сред първите, които защитават правата на жените и аргументът й е, че жената не е по-низша от мъжа, но е заставена да заема второ място, защото е била лишавана от образование.

Интересен факт е, че прекарват няколко години в Италия, най-вече в компанията на фамозният Лорд Байрон. И тримата са социални изгнаници, които се укриват от английските си кредитори, а Байрон се скатава и от последиците на сексуалните си похождения с най-вече омъжени жени.

Именно Байрон прокарва пътя на романтиците към Италия. Лошото момче на литературата на 19-и век има дълбока връзка конкретно с Венеция, като за няколко години научава италиански, участва активно в политическия живот и понеже вълкът козинката си мени, но нрава не, продължава с развратните си хобита. Кани много писатели и интелектуалци да отсядат при него в Италия, като там те намират убежище, вдъхновение и най-вече анонимна свобода.

И за тримата гореупоменати италианската им авантюра се оказва много плодотворна на писателското поприще. Във Венеция Пърси написва поемата Julian and Maddalo, базирана на разговорите му с Байрон, плавайки по венецианските канали. А по-късно довършва “Освободеният Прометей” в Рим.

Тези откъси пренасят за минута-две на Канале Гранде.

Венеция
Лорд Байрон (1788–1824)

(Откъс от “Странстванията на Чайлд Харолд”)

***

I stood in Venice, on the Bridge of Sighs;
A palace and a prison on each hand:
I saw from out the wave her structures rise
As from the stroke of the enchanter’s wand;
A thousand years their cloudy wings expand 5
Around me, and a dying glory smiles
O’er the far times when many a subject land
Looked to the wingéd’s Lion’s marble piles,
Where Venice sate in state, throned on her hundred isles!

***

I loved her from my boyhood,—she to me
Was as a fairy city of the heart,
Rising like water-columns from the sea,
Of joy the sojourn and of wealth the mart; 85
And Otway, Radcliffe, Schiller, Shakespeare’s art,
Had stamped her image in me, and even so,
Although I found her thus, we did not part,
Perchance even dearer in her day of woe
Than when she was a boast, a marvel, and a show.

***

Към Копринените пътища на Венеция.

Можете да ме последвате и във Facebook и Instagram.

Да имате прохладен летен следобед,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *