LIFESTYLE

Размисли за Истанбул, до там и обратно

Посещението ни в Истанбул беше сравнително прясно след опита за преврат срещу Ердоган и съвсем закономерно имаше засилени мерки за сигурност. Най-вече проверки на чанти на входа на обществени сгради и от време на време прелитащи хеликоптери.

Усещането ми беше за доста спокойна и сериозна държава, колкото и някои хора да опитват да драматизират ситуацията. Не ме разбирайте погрешно, наясно съм със сериозността на случилото се, наясно са и турците, но животът не е спрял, взети са нужните мерки и това не бива да ви спира да посетите града.

Макар и мюсюлманска държава, Турция дълги години крачеше по светския булевард на Ататюрк, но по всичко личи, че сега посоката е различна. За това свидетелстват не само многобройните нови джамии в Истанбул, цялостната нова политика за данъчни облекчения при строежа на джамии от частни лица, но и връщането на дълго прашасвали порядки. Ето един пресен-шресен пример – строго разделеното спа за мъже и жени в петзвездния ни хотел. Правило, което ни свари неподготвени. Правило, което е типично за арабските страни, но не и за европейски Истанбул… Доскоро. Не знам дали вече е държавна политика или все още е въпрос на лично убеждение на собствениците на хотели.

А това е атмосфера от Синята джамия и като цяло част от звученето на днешен Истанбул. Разбира се, че е самобитно и мистично, дори екзотично, но все си мисля, че в новия свят трябва да се набляга на друго.

Стана дума за светския път на Турция и Ататюрк, и не знам дали знаете, но името на Мустафа Кемал Ататюрк всъщност се състои от Мустафа Кемал (избраният, съвършен) и след това парламента на Турция добавя Ататюрк (баща на турците).

А в подкрепа на размислите ми по-горе, ето два цитата в свободен превод, които резюмират добре философията му. Като вторият е наистина показателен и показва размаха на мисълта му. Попаднах на тях преди да започна да чета Atatürk: The Biography of the founder of Modern Turkey на Андрю Манго. Не знам дали я има в превод на български, на английски я има безплатна в интернет). Много е интересна и си струва.

***

“Човечеството е едно тяло, а всяка нация е орган от това тяло. Не бива да казваме “мен това не ме засяга”, когато някоя част от света боледува. Болестта на света е и наша болест.”

***

“Нямам религия и понякога мечтая всички религии да се издавят в океана. Слаб водач е онзи, който разчита на религията да крепи властта му; сякаш държи народа си в капан. Моят народ ще прегърне принципите на демокрацията, диктатурата на истината и догмата на науката. Край със суеверията. Нека всеки почита каквото счете за добре; всеки човек е свободен да действа според съвестта си, стига това да не противоречи на здравия разум и да не пречи на свободата на другите.”

Мустафа Кемал Ататюрк 

Оставям на вас да си направите заключения.

Като турист не съм ценител на поголовното посещение на музеи, църкви и де що има сграда с историческа стойност, натюрелът ми е друг, погледът ми търси друго. Но досега не бях влизала в джамия и ми беше интересно. За немския дух научих повече разхождайки се из улиците на Берлин, а не с влизането в Райхстага, така беше и с Истанбул. Отношението на хората към различните религии обаче, винаги ми е било любопитно, и по-специално какво кара един човек да вярва по принцип и защо в точно определено учение. Освен това съм убедена, че зад всяка човешка дейност, колкото и заплетена, или нетленна да изглежда, стоят много практични и дори бих казала примитивни базисни подбуди. На тези мисли  ме наведе храма, много любопитно място.

Встрани от политиката и религията, си знаете, че Турция е обетованата земя на сладкото и подправките :D.

И малко космати местни обитатели на града, които си съжителстват в блажена хармония :D.

Довиждане Истанбул и “добре дошли” на нас вкъщи, малко след границата :).

Можете да ме последвате и във Facebook и Instagram.

Спокойна нощ, гася лампите,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *