LIFESTYLE,  ОТСЛАБВАНЕ,  ФИТНЕС

Прая де Гале, Албуфейра, и един приказен крос



На следващия ден, след стотината полета, бях свободна до обяд и още от вечерта прегледах как да стигна до брега на картата, за да мога рано-рано да потичам на плажа.


Прекрасно нещо № 1

Тичането сутрин е може би най-хубавият подарък, който може да си направите за новия ден. А тичането по брега на Атлантическия океан – си е подарък от живота.


Прекрасно нещо № 2

Да се събудиш от слънчевите лъчи и да си пуснеш плажно парче за свежест в ходилата.



Преди да ви оставя да погълнете с очи и душа кадрите, които следват, ми се ще да ви разкажа за един момент, който имах със себе си тогава. Момент, който се повтаря натрапчиво всеки път, когато нещата вървят на предаване, независимо за какво – от най-дребната до най-голямата труднсот. Момент, който когато и да съм успяла да преодолея, винаги ме е наградил стократно.

Това е сутринта след почти 12-часово пътуване от самолет на самолет, автобуси, хора, напрежение, емоции, бързи промени. А мисълта просто да се излежавам на огромното легло бе така примамлива, и за щастие се разминах с нея на така тънък косъм.

Казах си, че днес ще пропусна тичането, че и аз съм човек, и на мен ми се полага мързел, че ще има и други сутрини. Вечерта бях спала на отворена тераса и докато се пазарях със себе си да стана или не, ме лъхна сутрешния хлад. И през ума ми мина онова, което винаги изскача, когато ми предстои нещо трудно, уморително, объркващо и наглед непосилно. Болеше ме буквално цялото тяло, а главата ми тежеше от натрупана преумора от месеци назад. Това, което умишлено не споменах сега е, че тичането сутрин освен чиста радост, е и чиста проява на дисциплина, и чист труд.

Помислих си: “Моля те, само този път и после ще видим”.

Знаете, че понякога имаме нужда да чуем, че няма винаги да е трудно, че ни чака нещо хубаво отвъд това. И макар това трудно в много случаи да не се знае колко би продължило (говоря за различни сериозни житейски ситуации), мисълта че то все някога ще свърши успокоява и помага да започваме нещата. А веднъж започнали, шансът да ги довършим е много по-голям. 🙂

Седнах в леглото, поогледах се, почудих се как да се мотивирам да стана, мудно затърсих песен на таблета. От малка стъпка на малка стъпка се пооживих. Пуснах си музика. Отидох до терасата. И вече бях нов човек. Просто така. С малко усилие на волята, и довиждане охлюв. Тялото е нещо удивително, умът още повече. И вече ги нямаше мислите за отказване.

Поуката и това, което ми се иска да предам с тази кратка история е, че всяко допълнително усилие, незвисимо в каква посока, дали свързано с кариерата или с това да приготвите красив обяд, винаги се отплаща, и винаги си струва човек да се превъзмогне. Дори за най-малките неща. Всъщност така се подготвяме и за големите. И колкото по-често правим това упраженение, толкова повече го усвояваме, и толкова по-лесно става. Все едно да упражнявате мускул. В един момент става достатъчно силен и тежестта не го плаши толкова много.

И така, къде с инат, къде с упорство, си подарих няколко незабравими часа със себе си, кехлибареният пясък и океана. Миг за който винаги ще съм благодарна. А иронията е, че през останалите дни всъщност нямах възможността да се уединя за толкова часове, не забравяйте че съм на работа :). На практика излиза, че заради едната капка натрапчив мързел щях да пропусна този вълшебен спомен.

Тази случка е шаблон в умален размер на всичките пъти, когато съм поемала по пътя на примирението и съм се поддавала на мрачни мисли, мързел, вкопчване в познатото, в по-лесното, вкопчване в храната. Но всяка малка победа награжда крепостта на духа и характера.

Пожелавам ви винаги да имате силата да си кажете “само този път”.

И сега към Прая де Галe – плажът на морските вихри.












Прекрасно нещо № 3

Да тичаш по изключително фин, но много компресиран пясък. 








Прекрасно нещо № 4

Тези мидени скали.
















Прекрасно нещо № 5

Тези цветове и този дъх на море.

***

Да умееш да прекарваш време със себе си е точно толкова важно, колкото и всички онези усмивки и радост, които само приятната компания носи.

В този ред на мисли една от следващите ми разходки до плажа беше с прекрасните ми колеги от Румъния, двама възхитителни професионалисти, чудесни събеседници и сладкиши и половина.


Прекрасно нещо № 6

Скъпите ми колеги.




Албуфейра в далечината. Напомня ми на белия град от “Властелинът на пръстените” – Минас Тирит.



По някое време преводаческата разходка се превърна в женски следобед с много приказки ♥


 


Можете да ме последвате и във Facebook и Instagram.

И винаги правете крачката,

 

IH е блог за красоти, най-вече за красотата на волята и красотата на промяната.

Късните ми двадесет се оказаха размирни и преминах през много промени. Като резултат свалих 70 кг. (никой да не припада :D) и вече пет години съм се посветила на спорта (бивша мързелана) и здравословното хранене (прокълната да бъде вечен лакомник). Обичам езика, а работата с думи ми е страст и кариера. Пиша в лек стил и на приятни теми, споделям за живота си, мненията си и по-специално за битката с килограмите, която ме направи по-силна, по-целенасочена и промени житейската ми философия. Помогна ми да започна нова глава в собствената си история. Но най-вече искам да мотивирам и вас, и себе си, за хубави промени.

Иначе съм декемврийско бебе, конферентен преводач, възпитаничка на СУ, младшипредприемач и както прочетох в един хороскоп – самоотвержен Стрелец.

За контакти: interpretinghealthblog@gmail.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *