LIFESTYLE,  ОТСЛАБВАНЕ

Рожденденни духовни бисквитки


На 17 декември 2018 година навърших 30. 💙💜

Винаги съм се ужасявала от възрастта, още от дете. А 30 години специално пък са ми изглеждали като еднопосочен билет за старческия дом :D. Обаче да не се подведете, изобщо не говоря за физическите белези на възрастта. Не ме плаши и цифрата сама по себе си, а това как хората масово се запускат и стремглаво започват да губят плам в очите, свежест на ума, вкус към детайлите, смелост, усмивката си, интерес към хората, средата и себе си. Плашех се да не сгафя до там, че да стана като тях, да не би да се окаже, че е неизбежно.

Да, тук говоря за 30+ годишните, които се спихват рязко и безинтересно като балонче от 10 стотинки. И от там насетне агонията просто си продължава докъдето я докарат. Като краят е приблизително един и същ – гушнати маргаритки.

Когато мислиш с главата си и подлагаш информацията на здравословно съмнение, а не се пускаш по пързалката-автоматик, осъзнаваш че причините за това внезапно спихване ни най-малко не се коренят в порастването, зрелостта, старостта. Поантата е, че мнозинството хора сякаш не успяват да отиграят правилно живота си и бързо-бързо се превръщат в поттискащ пример за близките си и случайните минувачи като мен. Дали е въпрос на мързел, дали на инертност, дали на липса на творческа искра, причини има много. Знам обаче едно – предалата се дрозофилка на 60 години си е била такава и на 40, и на 30, и на 20, и на 16, включително в детската градина, където пак й е липсвало моджо да се пребори за по-хубава играчка или поне да не я тъпчат с грис ЧАК толкова брутално :D.

С доза свръхобразно писане отново подчертавам дебело, че нещата са такива, каквито си ги направим, и не бива да си търсим извинения във възрастта, че нещо не се е получило. Практичното, здраво стъпило на земята, положително отношение към живота се гради, рядко се раждаш с него. И се гради целенасочено като държим очите и ушите отворени за гласът на логиката, шепота на сърцето и виковете на тялото. И търсим баланс. Отказвам да се страхувам, даже окото ми вече не трепва на натрапени ограничения от хора-стафиди и общности от неудачници. Това го казвам и на вас, повтарям го и на себе си. Защото реалността е тази, която има значение, а тя е, че никога не съм се чувствала нито по-млада от сега, нито по-свежа, нито по-силна, нито по-пълна с живот и идеи, и смелост. Разликата е в това, че знам, че аз сама съм си виновник за това, и помня ясно всички съзнателни избори, които ме доведоха до тук. Пожелавам ви от все сърце трезвост и дръзновеност, и съм благодарна, че имам здравето да си ги позволя и аз. 🙂

На практика продължителността на живот на нашия вид е заложена от природата на около 30-40 години. Човекът, обаче, с тялото и ума си, е извоювал да я удължи повече от двойно, и то не за да се помайва като пренебрегната коледна сърма. А да бъде вкусен, ароматен, топъл и хрупкав като току-що изпечен коледен кекс. И е длъжен да бъде такъв не само, за да не дотяга на себе си, а за да е вдъхновение и за околните.

Можете да ме последвате и във Facebook и Instagram.

Честит рожден ден на мен, с пожелание за прекрасна зима за вас,

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *