LIFESTYLE,  ОТСЛАБВАНЕ

За промяната, личния пример и новото десетилетие 2020

Тази статия започнах да пиша вечерта в хотела на последния ми ангажимент в Брюксел, последен и за годината. Но декември винаги ми е препълнен с лични празници и хубави мигове, та се наложи да си остане чернова още две-три седмици. Но е важен духът, в който е написана, не часовете и датите, затова я поствам такава, каквато я бях замислила.

Честита Нова година 2020! 🎄
Колко е готино, че пристъпваме в съвсем ново десетилетие!

Неделя вечер, почти две седмици преди Коледа, три седмици преди Нова година, и само два дни преди рожденния ми ден 😌🤗 Опитвам се да се отпусна и да оставя ума ми да почива, бърникам из инстаграм, за да си изпера паметта от днешните преговори, че доста се претоварих. И в редките моменти, когато очаквам да имам едни сигурни няколко часа тишина, си ги отделям за осмисляне на нещата, на това какво се е случило днес, как е минала седмицата, огряла ли съм навсякъде, където смятам за важно, как да да се справя по-добре идната седмица. Обаче си отделям и време да свържа всичко това с общата си концепция за живота и в кои отношения вече е настъпило подобрение, какво съм научила, от какво съм се отучила :D. И точно в такива моменти имам най-силно желание да си говорим, защото щом аз имам въпроси, щом търся решения на проблем или искам да загърбя лош навик, сто на сто още минимум десетки хиляди хора се тюхкат за същото в същата минута, а когато всички са на една вълна магията заработва. В такива моменти съм много разпалена и разговорите биха били най-пълнокръвни и близки до душата. Но уви съм гроги та се не знае, езикът ми се плете във всички посоки и мога само малко да попиша…

Навярно сте забелязали, че промяна ми е най-съкровената тема.🎄

И далеч не става дума само за теглото. От дете съм прокълната (благословена?) с по-необичаен, по-неуседнал живот. Местили сме се неведнъж, нова среда, нови хора, родителите ми никога не са ми поставяли строги рамки, не съм научена да следвам никакви режими (което не е хубаво!), даже бих казала, че съм разполагала с твърде много свобода, с която често съм се задъхвала и която ме накара да помъдрея бързешком, че майче ме направи и прекалено самостоятелна. Всички бакалаври и магистратури изкарах в голяма несигурност, финансова, жилищна, в борба с всякакви неуредици. Професията ми пък е сред най-нерутинните възможни, същевременно е и сред най-напрегнатите, да не говорим, че липсата на добра организационна култура сред милите ми съграждани, води до множество допълнителни инфарктни ситуации от типа “от нищото” и “в последния момент”.

В резултат на това стечение на обстоятелствата две десетилетия кажи-речи всячески съм се стремяла към установяването на рутина. И все не ми се получаваше. Даже смятам, че някаква частица от нездравословото ми отношение към храната се корени и в това липсата на СМИСЛЕНА рутина. Защото такава рутина дава структура и добра основа (без които се щураш насам-натам повече от необходимото). А папкането, както много от нас знаем, носи покой, каквито и катаклизми да те споходят. Мозъкът е спокоен, че му се угажда и кима тежко: тЪй бива, полека, глезенко, на сигурно, гушнала възпълната чиния с паста или пица, мучо густо, мучача :D. Излишно е да казвам, че това е един ТВЪРДЕ ЛОШ подход! Нот куул!

Равносметката е, че в 2019 година рутина все още не мога да постигна, но осъзнавам все по-ясно, че де факто и де юре от доста време вече не я и искам. Отношението ми към нея се разви много и явно спрях да робувам на първичното усещане за несигурност. И вместо да се считам за ощетена (както дълги години преди това), от ден на ден съм все по-благодарна, че на ума ми винаги му се е налагало да се бори, никога да не се отпуска, все да се тренира да е гъвкав и си мисля, че така се е запазил светъл.

Промените, били те усвояването на ново умение, смяната на среда и най-микроскопичните победи над себе си (като това да не чувствате морален дълг да си изяждате цялата порция, само защото грижливо сте си я препълнили с вкусни неща :D), всички тези “тренировки” поддържат пламъчетата ни. Дълбоко вярвам в това.🎄 И не мисля, че е само въпрос на промяна на гледната точка, а на това дали човек всяка една минута съзнателно избира да бъде конструктивен към себе си или не.

Като споменах “морален дълг” :D, да ви дам един ежедневен пример за победа над себе си, наглед съвсем микроскопична, но за мен важна, както всяка друга над автоматичността. Ако се познавахме в ежедневието, щяхте да знаете, че обожавам да подкрепям всяко твърдение с личен пример от собствените си казуси, чисто и просто защото аз самата се уча много и се вдъхновявам именно от личния пример на другите. Личният пример обикновено е практичен и което е по-важното – изпълним, щом някой очевидно е съумял да се справи, не е извънземно постижение. В този смисъл за мен няма по-важно от това човек да практикува това, което проповядва. Никога не слушам кой какво ми говори, какви маркери на статус ми размята, винаги гледам какво прави и как живее.


Та, да се върнем към съдбовния пример за мен непреодолима необходимост до сравнително скоро беше да не оставям наполовина изядена ни една невинна кофичка с кисело мляко. Кофичката се изяжда цялата, без изключение. Няма тън-мън, няма замисляне по темата. Все пак безмозъчната рутина да си опразниш съдчето и лакомията набиват само едно:

Кофичка с кисело мляко ➤ Да се унищожи!

Съвсем тихо на фона, ако изобщо се доловят, писукат гласчетата на разума: сега не съм толкова гладна, 400 грама храна наведнъж само излишно разтягат и товарят стомаха, човек няма нужда от такива грамажи храна, цивилизацията и удобствата са ни научили да преяждаме, киселото мляко макар и полезно си има калоричност, както всяка друга храна, и това че се продава в разфасовка кофичка, не значи че трябва да се приключи цялата с един замах :D. И въпросът изобщо не е дали ще си изям цялата кофичка, в това няма нищо изконно лошо. Лошо е, когато е заради самото изяждане, заради безсмисления навик да е задължително цялата и е лошо най-вече когато се прави несъзнателно. Това се отнася за подхода ни към всякакви храни. Но по-важното е, че автоматичността спрямо кофичката с мляко или пакетчето с бисквити и т.н., се мултиплицира във всевъзможни ежедневни действията, включително отношенията ни с хората. Приемането за даденост, избухването за дреболии, носенето по течението в една връзка, назидателното отношение към децата, безмозъчното намилане само и само да се намила, всевъзможните примери за неосъзнато хранене. Това са все прояви на автоматичност, показателни за това, че мозъкът явно е научен да кара по най-ниското съпротивление казано накратко както си е свикнал.

А антидот за ленивия, автоматичен ум са съзнателността и промяната, независимо колко незначителна може да ви се струва. Вниманието към това какво се случва тук и сега. Всяка съзнателна стъпка, която някога съм предприемала към добра промяна озарява ума и носи бурен заряд. А така животът става по-пъстър.

Стана ли ви ясно сега, че аз с една дума не мога да се изразявам, като ще е така, по-добре просто да ви нарисувам нещо смешно :D.

Е, сега, да не бъда твърде сурова към себе си! Разбира се, че мога да съм и лаконична просто не желая. Професията ми ежедневно ме тренира умело да компресирам информация, но този прекален стремеж към краткост във всеки житейски аспект, това бързане и всичко да става сега и веднага, подхранва именно примитивния механизъм на автоматичността. Всичко да е сдъвкано, смляно, представено като подточки, бърза доставка на подаръци, бърза рецепта за коледни сладки, бързо и лесно отслабване, бързо забогатяване, бързо оздравяване, решение на ВСЕКИ проблем ВЕДНАГА, СЕГА, СЕГА, СЕГА! Само докато пишех това изречение се напрегнах :D, и вие внимавайте, ако решите да го четете с интонация.

Човешкият ум, творчество и въображение са безкрайни, понякога дори мъничко или повечко откачени, но това което мисля, че обединява всички ни, е очакването през новото десетилетие всичко да е все по-хубаво, все по-интересно и все по-диво. Томас Едисън например има интересна представа за това столетие. Знаете, Едисън е неповторим ум, на когото дължим изобретения и подобренията към тях като диктофона, радиото, електрическата крушка, машинката за татуиране! :D). Та, г-н Едисън в едно свое интервю през 1911 г. предрича (хем толкова далече, хем не съвсем :D), че домът на следващото столетие ще бъде изцяло стоманен, както впрочем и всичко в него от креслото на бащата, през будоара на майката, до бебешката люлка. В моята представа нещата са някак по-меки и удобни, разбира се, но пък си мисля, колко ще е хубаво да се връщам назад и да си спомням, че точно през година 2020 съм взела едни от най-добрите си решения и пред мен се е ширнал най-правилният път. Сещате се, едно е да намилаш на внуците с 1993 или 2014, друго си звучи 2020 :D.

Ей, много ми липсваше да си говорим и същевременно пак се ядосвам, че по обективна принуда дискусиите ни са все едностранни. Иде ми да се пръсна на пух :D.


Свеж и снежен януари!
И времето да се вземе в ръце, моля! Стига с тази пудра захар, чакаме си истинския сняг! ❄️☃️